Времето като величина

Времето е огъваща се величина.

Може да бъде поглъщано, пречупвано, обръщано, спирано, трансформирано, измествано под различни ъгли, също както светлинния лъч.

Времевият пространствен континиум е многомерна пространствена единица във всемира, която за различните слоеве на ъгловите и на облите пространства си взаимодейства с различни физично-биологчни формули, които пораждат живот и движение в материята в разнообразни времеви портали. Тази единица има разнообразни превъплъщения на състоянията, които с лекота преминават от едно в друго при определени конфигурации на обстоятелствата и външните влияния. Те могат да оформят както забавена дължина на вълната на процесите на всичко случващо се в материята, така и да се оформи и концентрира само в една точка, където всичко е в покой, т.е. все едно няма движение, няма време. И в двата варианта има усет за лъжовност, защото всичко тече, всичко се променя, трансформира се, не е статично.

И в застоя, и в покоя има еволюция, но тя е имагинерна, невидима и неосезаема, защото движението се случва вътре в точката, но като микропроцеси, които отвън погледнато, не се забелязват. Това е микросветът, в който има плюс и минус, като посоки създаващи завихряния вътре в нищото, което поражда зараждане и раждане на енергия, която дава пулсация на точката.

Пулсацията е време и заема пространство. Много точки една до друга, в различни конфигурации, под различни ъгли и заоблености оформят времевия пространствен континиум. Пулсациите в него имат различна сила динамика, вълна, огъване, излъчване, което води до трансформации създаващи илюзии. Тези илюзии се отразяват като огледален образ в пространството, които по дължината на вълната на излъчената енергия се разпръскват и оформят холограми, в които едно и също нещо се вижда по различни начини. Възприятията за него са различни поради различния акцент на концентрацията на излъчваните отделни елементи. Все едно в калейдоскопа едно от всичките стъкълца в него да сияе и пулсира най-ярко измежду всички други и първо то да привлече вниманието към себе си, първо то поглъща енергията, която се насочва в тази вариация на калейдоскопа.Този времеви пространствен континиум съществува и в живота на човека на земята.

За част от хората времето е бавно течащо и сякаш нищо не се случва. Такива хора са в микропроцесите в точката и не усещат движението вътре в нея поради слабо развивани сензитивности.

За друга част от хората времето е разтеглива променлива величина – ту тече бавно, ту бързо, при което те са в асинхрон със своя вътрешен часовник в линейното земно време живот, т.е. неконтролируемо влизат в различни динамични и пасивни процеси, в които се ноcят по течението – каквото само дойде, каквото се случи, по силата на обстоятелствата и на събитийността. Това са ъгловите пречупвания във времевия пространствен континиум.

При овалните форми в него малка част от хората умеят сами да моделират пространствата и самите те да управляват времето, като по този начин синхронизират своя вътрешен биологичен часовник на живота с този на времевия пространствен континиум. Такива хора се чувстват и изглеждат вечно млади, умеят успешно да реализират целите си, умеят да пътуват в измеренията с лекота, без да изразходват излишна енергия за това, умеят да черпят знания от всевъзможни области на всеобщата многомерна всемирна библиотека, умеят да конфигурират нови познания и чрез тях да допринасят за еволюцията на видовете, които са тясно свързани с еволюцията на човешката раса, на планетата Земя, на Вселената...

Времевият пространствен континиум е като пластелин – всичко можеш да моделираш в него, чрез него, с неговата помощ, стига да знаеш как и до каква степен владееш творческия си потенциал, развиваш сензитивностите си и психичната енергия на своята светлинна духовна енергийна същност.

Учителят Валер

София, 14.01.2014г.

Прието от Галя Йосифова - ВИНИЯ

#времевипространственконтиниум #портали #материята #покой #еволюция #движението #микросветът #пространство #енергия #излъчване #сензитивности