Как да се отключи Любовта?        

      Ето един интересен въпрос за изследване,

който  касае много хора в този момент на Земята.

Заключването  на Любовта се случва тогава, когато

човек се затвори,  изолира от Божественото знание

кой е и какво може.

       Любовта отключва, когато е проявена, едно ниво

на познание, което  се  явява  трансформиращата  сила 

в човешкото съществуване  и  най-мощния  инструмент

за изцеление. Какво се казва, когато  човек  се потруди

да възвърне Любовта към себе си, към живота, към планетата, към хората ?

"Той / тя  се възроди."  Това е едно ново начало, защото човека е възобновил връзката си с Източника, това е едно раждане отново. Какво означава това? Означава, че когато човек живее без Любов, той само съществува, без да осъзнава пълнотата на своето съществуване. В сблъсъка между двете вселени – тази на Вярата и тази на Моженето се ражда силата на Творенето.          

      За да се случи отключването на  Любовта  при Д. тя се нуждае от едно ОСЪЗНАВАНЕ коя е и какво може! Това тя добре го е забравила и сега добре се мъчи да си проправи път през тинята и тресавището на своето усамотение, без да се подсигури с правилните инструменти.   Каквото и се дава да го прави , тя се справя, но само мъничко забравя във всяко свое намерение да вложи  поне мъничко Боготворене. Когато жестовете свои тя забави и силата си да твори прибави  във   Случването   си  тя  ще  намери  искрата  златна,  която  ще разпали  на огъня страстта в Сърцето.         

           

Какво е важно тук да се направи?

 

Тя съдовете свои да изпразни от блянове горещи

по силуети празни и Силата си да възвърне,

присядайки на Трон, в Душата да надзърне

и символите свои да намери,

които носят й Умиротворение

и Славата предишна да си върне

за своите божествени творения.

Когато се размие сивотата

и тя на своя праг приседне

да види как се пуква ласкаво Зората,

зениците си свои да премие

със лаврова отвара да прелее

и качествата свои да събуди.

В една молитва своя взор да вдене

и с Благодарност към Създателя

- Живота си да стегне

в една премяна нова,

божествено редена,

където нишките ръкотворени

редуват се с нивата златни

на Богинята във нея.          

           Това си ти , в Любов си сътворена.

От Любовта отказваш се,

когато си силно наранена.

Но раните ти, твоите,

не чакай някой друг грижливо да премие!

Това са удари , които ти силно пожелала си

в едно ниво пред въплътение,

когато си осмисляла уроците

и хрониките свои си обсъждала

в божествено ведение.

Уроците са твоите.

Към участниците важни, в тяхното явление,

Благодарност отправи, без да слагаш умозрение,

дали са те достойни за едно подобно твое благоволение!

За да отключиш своето спасение,

запечатай този акт с едно Благословение

към тях във земните им дни, без капчица съмнение

за силата на Прошката в едно миротворение.          

       Ключа за Любовта ти имаш го!

Маскиран той е от твойто полезрение

под пластове Съмнения,

под диплите на рошави Разочарования,

под воала на силните Самообвинения,

под маската на мъгляво Недоверие

към Силата Божествена, стаена дълбоко в теб,

очакваща Благоволение. 

Коя си ти? Каква си ти?

Под диплите дълбоки

на тез въпроси важни

ти силата си ще откриеш как

на Любовта владението златно

да възвърнеш.  

 

 

 

 

Надежда за Вас 

За  Д.М. от гр.Варна          

30.08.2013г.