Различните форми на медитация могат да произведат изумително различни мозъчни вълни. Например стремежът на йогите към анурага или чувството на постоянно свежо възприятие. Дзенбудистите се стремят да премахнат своя отклик на външния свят. Изследвания, които сравняват двете, откриват, че първото предизвиква засилено сетивно възприятие ( засилен външен фокус) , а второто усилва вътрешната погълнатост (засилено вътрешно осъзнаване). 

...

   Освен че стават по-бързи, по време на медитация и лечение мозъчните вълни също така се синхронизират. По време на изследванията си на местното население и лечителите на пет континента Крипнер ( специалист по шамански и индиански традиции)  стига до извода, че преди лечението всички лечители преминават през модели на "мозъчно освобождаване", което произвежда кохерентност и синхронизация между двете полусфери и обединява лимбичната ( по-ниския емоционален център) с кортикалната система ( седалището на висшия разум). Най-малко 25 изследвания показват, че по време на медитация ЕЕГ активностъта между четирите района в мозъка се синхронизира.Медитацията и молитвите правят мозъка завинаги по-кохерентен. 

 

   Изследвания   в  Университета  в  Павия,  Италия  и  болницата  "Джон Ратклиф" в Оксфорд покзават, че казването на "Отче наш" има същото въздействие като повтарянето на мантра. И двете успяват да произведат удивително силно и синхронизирано   усилване  на  сърдечносъдовите  ритми,  когато  се   повтарят по шест пъти в минута.

 

     През 2000г. Сара Лейзър, невролог в Масачузетската многопрофилна болница и специалист по функционален магнитен резонанс( ФМП) потвърждава, че този процес ( съзерцателната медитациа)  предизвиква истински физически промени.    ...За учени като Лейзър ФМП е  единственият начин, чрез  който  науката  успява  да наблюдава работата на мозъка в реално време. 

 

   Хърбърт Бенсън ( кардиолог в Харвардското медицинско училище) привлича Лейзър, за да състави карта на районите на мозъка, които са активни по време на медитация. Вместо да изучава още монаси и други атлети на медитацията, посветили живота си на съзерцанието, Лейзър предпочита да изучава въздействието на медитацията върху милионите обикновени американци, които

я практикуват само между 20 и 60 минути дневно. 

 

  ...Леизър открива, че частите на мозъка, които са свързани с вниманието, осъзнаването на усещанията, сензорните стимули и обработката на сензорните сигнали, при медитиращите са по-дебели, отколкото при контролната група. Резултатите от медитацията очевидно са зависими от дозата: нарастването на дебелината на мозъчната кора е правопропорционално на времето, което участникът прекарва в медитация. 

...Изследванията на Лейзър предлагат първите доказателства, че медитацията предизвиква постоянни промени в мозъчната структура. 

...И наистина дебелината на мозъчната кора е по-голяма у старите участници. Обикновено с напредването на възрастта дебелината на мозъчната кора намалява. Изглежда, редовната медитация забавя или обръща този процес. 

 

    Лейзър открива и по-голяма активност в частта на мозъка, отговорна за онова, което обикновено наричаме "предчувствие в стомаха". Вече има доказателство, че медитацията не само увеличава нашата способност да получаваме интуитивна информация, но и нашата съзнателна осведоменост за нея.

 

 

От книгата на Лин Мактагарт " Експериментът с намерението"

- Издателска къща "БАРД"